Nejnostt (Даниела Тодорова) Nejnostt (Даниела Тодорова)
194
Dec 31, 2013, 4:48 PM  

В спомени се обличам

  Poetry
829 0 6

В спомени се обличам


Наметнах на раменете
топъл шал, че е зима.
Обух се до коленете -
сняг - да газя - ще има.

Че тръгвам в стари пътеки,
дето с тебе вървяхме.
Ще мина горски просеки...
Чакай, тука седяхме!

Ти тука огън запали,
стопли моите пръсти...
А после - бяхме заспали,
сняг когато запръска...

И тичахме като луди
да се скрием от буря.
Балканът чак се събуди
от смеха ни на щури...

Загърнах по-плътно шала -
не съм вече момиче.
Със зимата - побеляла,
в спомени се обличам.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0