4.11.2023 г., 9:58

В средата на времето

1.1K 6 15

С теб се срещахме средата на времето

и мигът в своя блясък превърна се в ден.

Полетяхме с римите и прие ни небето,

танцуват душите ни несвършващ рефрен.

На времето спряло, потопихме се в пулса

с нежност докосна всяка частица от мен,

достигна до скритите, съкровените чувства

и прие ни светът от думите наши пленен.

Открих топлината ти с години събирана,

прегърна душата ми с най- чиста любов.

Аз съм същата – неподправена, лесно ранима.

Ти си онази частичка,

                                    дала смисъл на моят живот.

 

04.11.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Злати!
  • Хубаво е, Скити! Нежно и песенно, топло и влюбено, искрено и сбъднато... вечно! Поздравления!
  • Ники, благодаря ти за сърдечните и топли коментари, които винаги ми оставяш!
    ☕😄📖
  • Много е хубаво, Скити!
    Дава вайб за заглавие на книга, с чаша ароматно кафе и красивите ти стихове!
  • Кате, благодаря ти!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...