В Старата гора

Боже, тези птички!...

Как надпяват се

една през една,

слънчице щом блесне

над древната гора...

Мощен, в миг изригва

музика-вулкан

и всеки тъмен ъгъл 

премръзнал,

е във музика облян...

Приказки разказва

малкото птиче сърце

за щастие и радост

и за мъка, тъга,

и за болка и любов,

и за всичко друго на света...

И въздухът край теб

звънти, звънти, звънти...

Всичко черно се стопява...

Всичко в нов Живот искри,

оживява...

Този ураганен птичи хор 

мъката далеч отвява...

Стопля, гали и лекува

със надежда и любов...

Потопена в него,

аз изплувам

нова, светла и добра...

Весела,

душата тържествува

и танцува там,

във зимната гора...

Боже, тези малки птички

в тази стара, престара гора...

Зимата прогонват с песен,

идва, идва Пролетта!...