Feb 10, 2021, 8:21 AM

В Старата гора

  Poetry » Other
709 0 0

Боже, тези птички!...

Как надпяват се

една през една,

слънчице щом блесне

над древната гора...

 

Мощен, в миг изригва

музика-вулкан

и всеки тъмен ъгъл 

премръзнал,

е във музика облян...

 

Приказки разказва

малкото птиче сърце

за щастие и радост

и за мъка, тъга,

и за болка и любов,

и за всичко друго на света...

 

И въздухът край теб

звънти, звънти, звънти...

Всичко черно се стопява...

Всичко в нов Живот искри,

оживява...

 

Този ураганен птичи хор 

мъката далеч отвява...

Стопля, гали и лекува

със надежда и любов...

 

Потопена в него,

аз изплувам

нова, светла и добра...

Весела,

душата тържествува

и танцува там,

във зимната гора...

 

Боже, тези малки птички

в тази стара, престара гора...

Зимата прогонват с песен,

идва, идва Пролетта!...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Diana Milanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...