4.09.2019 г., 9:43  

В студената ми сутрин

2.2K 5 6

Копнях за целувка пак, Любима

в студената ми сутрин, точно в пет.

Жестоко попилян от люти Зими

превърна се сърцето ми във лед. 

 

Спаси ме туй, че други има

които болката изплакват във куплет

Стихът ти - капката дължима

желание горещо буди в мен. 

 

В очакване на ново ни утро

подклажда страст за нов Живот

и дава ми кураж да продължа напред. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еха! Красиво!
  • Защото красотата на душата
    е скрита тихо, между редовете
    желая Любовта ти чиста, свята...
    достойно уважена от любимия
    да бъде обич споделена,
    изразена с цвете!
  • Впечатляващо.Болезнена романтика.
  • И нека утрото е светло и щастливо.
    Любов да чувстваме във всеки нов куплет.
    Със страст за бъдеще красиво,
    усмихва се денят след пет😊

    Много ме зарадва с това стихче, чудесно е! Благодаря ти! Желая ти много усмивки и топло настроение!
  • ...

Точно в пет

Стая, две картини.
Отляво аз, отдясно ти.
И слънцето с лъчи изгаря,
разливат се отронени сълзи.
А някой вчера бе ги нарисувал, ...
2.6K 22 27

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...