Копнях за целувка пак, Любима
в студената ми сутрин, точно в пет.
Жестоко попилян от люти Зими
превърна се сърцето ми във лед.
Спаси ме туй, че други има
които болката изплакват във куплет
Стихът ти - капката дължима
желание горещо буди в мен.
В очакване на ново ни утро
подклажда страст за нов Живот
и дава ми кураж да продължа напред.
© Ангел Милев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...