В стъпките си мокри
Приплъзва се поредната ми есен
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,
по стъпките ми - глупаво протяжна.
Умислено поспира се до пейка
на улица, позната, но неважна.
Приплъзва се по погледа разсеян
на някакво забързано момиче.
А после се усмихва и немее.
Все същата, но толкова различна.
Две нишчици в косите ми белеят.
А някога по пясъците тичах.
И се препъвах в стъпките си мокри.
И мислех си... И можех да обичам
небето и надеждата си островна.
И сякаш беше толкова отдавна...
Щом свършеше се писъкът на лятото,
укривах се в дървесната прохлада,
в смолите на вълшебния си свят.
Защо ли твърде рано се сбогувах
на младостта с искрящия покой?!
Навярно уморих се да жадувам
неслучили се есенни порои.
© Нели Дерали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви!
-
Рядко оригинална поетика, която силно ми импонира.
"Приплъзва се поредната ми есен по ръбовете грапави на сградите...
Навярно уморих се да жадувам неслучили се есенни порои"
Поздравление за стихотворението: Мисана
П.П. Глаголът "приплъзва" е използван още един път в текста. Би било хубаво да се потърси негов пълноценен заместител. -
Благодаря ти, Красимир! Радвам се, че хареса
-
Хубаво, хубаво!
Харесах си свитите юмручета на кестените и надеждата островна! -
Благодаря на всички ви! Съвсем скоро ще разбера как да отговарям на всеки поотделно.
-
Прекрасна поезия!
Поздравления! -
Хубаво е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
