Будя се до мъжа, когото обичам.
И заспивам на силното негово рамо.
Господи, толкова дълго бях ничия.
В светли сънища имах го само.
Господи! Исках го лудо!
И в самотата си го изстрадах...
На любовта светлото чудо...
Бях очакване! Пареща рана!
И е велико и просто!
Аз се будя щастлива.
Обичана и обичаща...
Жена...
Знак, че ме има... че съм жива,
че съм тук! В светлина!
10.01.2007
© Нина Сименова Всички права запазени
Хубав стих,много хубав!
6