В нощта на Самотата ми стаени,

за да ме топли и за да ми свети
в очите ти жадуващи за мене
ще се превърне Любовта в красиво цвете!

Със блясъка на чистата душа
и спомена на чистота ни невинна
сълзите ти с целувки ще суша
в градината - душата ти пустинна...

Ще наречем ли тази микро-свят Родина?
И ще го съхраним ли тъй красив и нов
като насъщен хляб и чаша вино,
парченце мъничко от твоята Любов...

Дори умиращ бавно, впрегнат във хомот
как мога красотата да намразя?
В съкровищницата на краткия живот
аз Любовта желал бих да запазя!