Jan 19, 2019, 2:26 AM  

В съкровищницата на краткия живот

  Poetry » Love
552 2 0

В нощта на Самотата ми стаени,

за да ме топли и за да ми свети
в очите ти жадуващи за мене
ще се превърне Любовта в красиво цвете!

 

Със блясъка на чистата душа
и спомена на чистота ни невинна
сълзите ти с целувки ще суша
в градината - душата ти пустинна...

 

Ще наречем ли тази микро-свят Родина?
И ще го съхраним ли тъй красив и нов
като насъщен хляб и чаша вино,
парченце мъничко от твоята Любов...

 

Дори умиращ бавно, впрегнат във хомот
как мога красотата да намразя?
В съкровищницата на краткия живот
аз Любовта желал бих да запазя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...