В съня си...
В съня си те видях, не чувах думите,
които ми прошепна, като неписан стих,
докосваха душата ми, лееха се сълзите,
да угасят пламъка, от който те родих.
В съня си те видях, как стана буен огън
във сърцето ми, а негаснещите пламъци
развихрени достигнаха душата ми...
Във роза се превърнаха огньовете,
и аленееха отдясно на гръдта ми.
Докоснах северните ледове - стопих ги,
потекоха в очите ми най-чистите сълзи,
и там във пазвата върху алените рози,
превърнаха се в бели, нежни бисери...
Във дланите си ги събирах, все за теб.
За теб набрах и от розите на гръдта си.
И дълго молех северните ветрове,
отново да те върнат във съня ми...
които ми прошепна, като неписан стих,
докосваха душата ми, лееха се сълзите,
да угасят пламъка, от който те родих.
В съня си те видях, как стана буен огън
във сърцето ми, а негаснещите пламъци
развихрени достигнаха душата ми...
Във роза се превърнаха огньовете,
и аленееха отдясно на гръдта ми.
Докоснах северните ледове - стопих ги,
потекоха в очите ми най-чистите сълзи,
и там във пазвата върху алените рози,
превърнаха се в бели, нежни бисери...
Във дланите си ги събирах, все за теб.
За теб набрах и от розите на гръдта си.
И дълго молех северните ветрове,
отново да те върнат във съня ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
