Vessymark (Весела Маркова) Vessymark (Весела Маркова)
24 130
3.08.2017 г., 10:45

В Съня си

476 0 4

 

Нощта се спуска и засипва

Клепачите ти нежни със звезди

Сълзите шеметно политат

Унасяш се, но пак боли...

 

В съня си търсиш ти утеха

Надежда тиха те крепи

Потапяш се в небитието

Но със отворени очи...

 

Там имаш сили да погледнеш

На лъжата грозното лице

Без опасност някой да изтръгне

Красивото ти сърчице...

 

Удавяш се в мечти бленувани

В сънят ти той е мил, щастлив

Но знаеш, че когато си събудена

Споменът отново ще горчи...

 

Оставяш го спокойно да опита

Да ти отдаде това

Което в светлината и през дните

Не пожела и не успя...

 

Дъхът ти леко се забавя

Ненамерил жадната любов

И в съня си ти прощаваш 

За да търсиш пътя нов...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Vessymark (Весела Маркова)
    Vessymark (Весела Маркова)
    Кръговрат е. Веднъж те боли, после ти нанасяш болка, само че изобщо не си даваш сметка... това е абсурдът. Ако някой ден прочета такова нещо от човек, когото аз съм наранила, мисля си, че няма да съм разбрала.
    Но за двуличието и лъжата там оправдания няма!
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Ако можеше никой да не го е изпитвал всичко това... Но тогава не би трябвало да има и хора, които го причиняват. А винаги по някакъв начин нараняваме най-скъпите си хора.
  • Vessymark (Весела Маркова)
    Vessymark (Весела Маркова)
    Да за съжаление. Болката изглежда е неизбежна. Благодаря за споделената оценка! 🌸
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Хубаво казано... всяка от нас го е изпитала💐

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0