В Съня си
Нощта се спуска и засипва
Клепачите ти нежни със звезди
Сълзите шеметно политат
Унасяш се, но пак боли...
В съня си търсиш ти утеха
Надежда тиха те крепи
Потапяш се в небитието
Но със отворени очи...
Там имаш сили да погледнеш
На лъжата грозното лице
Без опасност някой да изтръгне
Красивото ти сърчице...
Удавяш се в мечти бленувани
В сънят ти той е мил, щастлив
Но знаеш, че когато си събудена
Споменът отново ще горчи...
Оставяш го спокойно да опита
Да ти отдаде това
Което в светлината и през дните
Не пожела и не успя...
Дъхът ти леко се забавя
Ненамерил жадната любов
И в съня си ти прощаваш
За да търсиш пътя нов...
© Весела Маркова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ако можеше никой да не го е изпитвал всичко това... Но тогава не би трябвало да има и хора, които го причиняват. А винаги по някакъв начин нараняваме най-скъпите си хора.
-
Да за съжаление. Болката изглежда е неизбежна. Благодаря за споделената оценка! 🌸
-
Хубаво казано... всяка от нас го е изпитала💐
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но за двуличието и лъжата там оправдания няма!