Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен.
И всеки стих за мен ще ти напомня.
Ще се молиш да е слънчев ден,
нощта ще чакаш с хиляди тревоги.
Защото пак ще дойда във съня
и в стихове любов ще ти замеся.
Ще се разпилея във ефирната мъгла
и в сенките на нощната завеса. ...