3.04.2011 г., 21:05

В сърцето на пламъка

1.2K 0 16



Какво намират пеперудите

във светлината,

та в сърцето на пламъка,

знаейки, че е пагубен,

се хвърлят?

Без него е мрак

и тъмата скрива омайността на формите

и на крилцата,

но погалени от светлина,

те сияят

и към нея смело се притискат.

Към нея,

все към нея...

докато изцяло ги погълне

и изпепели.

 

Навярно не ги боли,

защото тя

ги е направила

щастливи.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • светлината ни прави щастливи...
    много е хубаво, мила Ласка...
    сърдечно..
  • В сърцето на пламъка е шедьовър за мен!
  • Поздрав и от мен! Браво!
  • Истинското щастие и силната любов винаги болят.
    Поздрав!
  • Невероятен стих!
    Много ми хареса.
    Всички се стремим към светлината, към безусловната любов... но само някои достигат до нея...
    А другите... само си мислят, че вървят към нея... страхувайки се от изгарянето.
    А да изгориш за любовта е прекрасно!
    БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА НАСЛАДАТА!!!
    ((( )))

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...