16.07.2007 г., 11:07 ч.

В такава нощ... 

  Поезия
697 0 10
В такава нощ, небето побеляло от звезди,
луната златна от надежди е притихнала.
В очите, тихото  пристанище за птиците,
в гнезда от обич съм ги приютила.
Шептя им думи, понятни само за крилатите,
и тихичко насън припявам им с любов,
а те в съня си се усмихват от копнежите,
които им рисувам със вълшебен, нежен зов.
Дочуват ударите святи на живота в мене
и да променят сезони своите гласове,
от стъпките на снежните самотни зими
преливат в пролетни уханни цветове. 
Под устните ми жарки лятото жадува
на дъждовете сините прохладни ветрове
и дланите ми парещи в нощта бленуват
картините на светли, неоткрити светове...
Във лятна  нощ, когато са запели струните
на хиляди щурчета, ансамбли от мечтания,
душата ми е отворена врата за мислите,
политащи във своите далечни измерения.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??