В такива дни...
Случва се понякога;
навън - навъсено и мрачно. Не вали,
но облаците пазят своята дъждовност.
Загубили посоката – едва вървят,
слели всички настроения в едно,
а тежестта им се натрупва и множи...
В такива дни дори
секундната стрелка на стенния часовник
отмерва с хладна и обсебваща тревожност
тягостните, ситни стъпки.
Случва се, навярно и при нас -
общуваме предимно с недомлъвки
и също тъй, изнудено мълчим.
Треперя над усмивката ù всеки път,
когато неочаквано направи плаха крачка
извън циклично, непонятно измерение;
отрекъл в нея пламъче мъждукаща виновност,
на разума ми строгият камшик
жигосва и последното съмнение,
в опит да открие в мен вината
за тоз изгубен миг, дошъл отникъде.
Би я измислил и вменил...
От съд спасява ме алибито на обичта,
стаена в погледа – до болка скъпа, припозната,
но днес съгряваща сърцето издалече.
Поне да беше заваляло!
Нуждая се от обичта ти, Мъко моя,
макар и през сълзи изречена!
Мълчим... Не бива да говоря;
сега и ласкавите думички порязват,
и аз, незнаейки какво да сторя,
вземам я, лицето ù притиснал
към мястото, където в мен боли.
Стоим прегърнати, а Тя е толкоз близко...
че бих могъл тъгата ù да вдишам.
И трябваше ли този мрачен ден
да блъсне по камбаната в гърдите,
глушаща ме с тревожния, препускащ ритъм,
та чак сега – разтърсен и болеещ, разбера,
колко много всъщност я обичам?!
06.02.2014
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
ВЕЛИКОЛЕПЕН СТИХ!!!
-
Токси и Краси са го казали преди мен!
Честит празник и тук, Любо!
-
"общуваме предимно с недомлъвки
и също тъй, изнудено мълчим."
Много хубав стих, Людмил!
Поздравления! -
Не е за мързеливи читатели това тежко стихотворение!
Обаче колко мисъл, колко сърдечна енергия има в него!
...но облаците пазят своята дъждовност - да, чудесно казано!
Поддържай до последно алибито, приятелю! Драго ми беше! -
Има такива дни...
Наситено чувство! Градираща емоция! Пример за красива тъга! Това е стихотворението ти!
В началото времето се движи на забавен каданс и навява усещане за ден, който заплашва да не свърши. Всеки момент очакваш надвисналото небе да се стовари отгоре ти. Вина, безсилие, безпокойство, потиснатост... "Поне да беше заваляло!" Дъждът като пречистване, отмиване на тягостното настроение и своеобразно възраждане. И после обръщението към лирическата! Само по себе си то вече създава уют в този мрачен ден и е толкова топло, мило, затрогващо и обично! Благодаря за усещането, което предизвика в мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
> Краси, за мен бе важно да коментираш точно това стихо. Благодаря и за начина, по който го стори!
> Санвали, отбелязала си един от основните възли в отношенията. Благодаря, че дойде в този мрачен ден!
> Светле, изпревариха те и издумаха всички думички, нали? Случва се, пък и ти тогава "преброждаше света на шир и длъж". Не се коси, миличка, имаш шанс, щото смятам да напиша още едно - две стихота.
> Елена, ти имаш афинитет към горещи точки, честичко влизайки в битка и не очаквах да посетиш това, прекалено тихо местенце. Изненада ме приятно!
> Анабел, чета те и смея да твърдя, че съвсем мъничко познавам твоите усещания. Мъничко, но достатъчно, за да не допусна мисълта, от която се тревожиш. Ти умееш да съпреживяваш. Имаш ръката ми!