В теменужената нощ
В теменужената нощ
Не се чуди на моята любов
в сърцето ми завинаги остана
топли, огрява те, ако си готов
като огън в душата ми застана.
Омразата изхвърлих като дете
заедно с парцалената стара кукла.
Сега душата ми за теб копнее и чете
вълните на морето в живота ми до тука.
Бродя по земята с вяра, търсеща
нежност и ласките горещи и добро сърце.
Летя като облак, като слънце гореща
за ласки готови топли ръце.
И докосна ме силно гореща любов
превърна ме отново в младост,
в болка и в дързост живота суров
и усещам шепот и омайваща сладост.
Бях забравила в свян от белите коси
колко сладостно е да вярваш и обичаш
сърцето като избуял посев се люлее и носи
чаровна усмивка, моя радост ме наричаш.
Аз съм жива!... Радостта ме топли!
Дори сънят ми цветен е красив.
В теменужената нощ изричам вопли.
Душата ми цъфти!... Денят ми е щастлив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
