В теменужената нощ

Не се чуди на моята любов

в сърцето ми завинаги остана

топли, огрява те, ако си готов

като огън в душата ми застана.

Омразата изхвърлих като дете

заедно с парцалената стара кукла.

Сега душата ми за теб копнее и чете

вълните на морето в живота ми до тука.

Бродя по земята с вяра, търсеща

нежност и ласките горещи и добро сърце.

Летя като облак, като слънце гореща

за ласки готови топли ръце.

И докосна ме силно гореща любов

превърна ме отново в младост,

в болка и в дързост живота суров

и усещам шепот  и омайваща сладост.

Бях забравила в свян от белите коси

колко сладостно е да вярваш и обичаш

сърцето като избуял посев се люлее и носи

чаровна усмивка, моя  радост ме наричаш.

Аз съм жива!... Радостта ме топли!

Дори сънят ми цветен е красив.

В теменужената нощ изричам вопли.

Душата ми цъфти!... Денят ми е щастлив!