В тихи нощи
В тихи нощи
Празнината може да прегръща!
Но болезнена е тази сладост,
която спомени далечни връща –
спомени изпълнени със радост.
Докато привидно ме милуват,
напомняйки миналите дни,
в миг изчезват без да се сбогуват,
оставят ме в парчета от мечти.
Чувствам допир, изгарящ и нежен,
на внимателно сплотени ръце.
Протягам ръката – опит безнадежден –
свива се самотна, като моето сърце.
Слушам как прекрасно и епично
усмивката твоя тихо ме зове.
Но и тя тъжна затихва баладично
с мелодия на есенните дъждове.
Нощта избледнява с първите лъчи,
спомените загасват в светлина.
В разгара на зората, душата мълчи.
За да сънува, душата търси тишина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радица Божилова Всички права запазени
