В тихи нощи
В тихи нощи
Празнината може да прегръща!
Но болезнена е тази сладост,
която спомени далечни връща –
спомени изпълнени със радост.
Докато привидно ме милуват,
напомняйки миналите дни,
в миг изчезват без да се сбогуват,
оставят ме в парчета от мечти.
Чувствам допир, изгарящ и нежен,
на внимателно сплотени ръце.
Протягам ръката – опит безнадежден –
свива се самотна, като моето сърце.
Слушам как прекрасно и епично
усмивката твоя тихо ме зове.
Но и тя тъжна затихва баладично
с мелодия на есенните дъждове.
Нощта избледнява с първите лъчи,
спомените загасват в светлина.
В разгара на зората, душата мълчи.
За да сънува, душата търси тишина!
© Радица Божилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, но моментите, които спират дъха ни, често ни оставят и без текст. Аз поне пиша, след като поотмине първата вълна от емоции и осмисля какво се е случило. Но това не се отнася до всички емоции, разбира се.
-
Ооооооо, могат - тогава се създава шедьовър, класика... която се цитира с векове!
-
Съгласна съм, някои чувства (често най-дълбоките) не могат да станат стих...Благодаря!
-
много добре, ХАРЕСВАМ!
все пак дръж чувствата, опита да вкараш всичко във форма ги проваля
...
ПП Писал съм по същата тема -
Благодаря много! Да, когато се описват собствението чувства, човек влага повече емоции.
-
Харесва ми! Най-добре се разкриват чувствата, когато човек описва собствените си. Продължавай да твориш! Поздравления!
-
Благодаря!
-
Много хубав стих! Поздравления!
-
Мерси много!
-
Браво!!!!!!!!!!!!!!!! Това твое стихотворение ми говори в различни измерения... Идея нямаш!
-
Благодаря!
-
Хубав стих! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
