Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782

4.06.2025 г., 17:52

В тихите пространства на съня

Поезия » Строги форми

362 3 13

В тихите пространства на съня

отлитат към звездите мечти.

В очакван слънчев миг денят

светлата си щедрост не пести!

И тогава ме затрогна песента

на Дебеляновия "Един убит"!

Милостива, отронена сълза...

Вече вярвам, че Димчовия стих

мъдро учи всеки боен другар!

И в душата ми прелитат от юг

изстрелите край Демир Хисар...

Копривщица очаква сина си тук!

Живее в очакване майката сама...

И все очаква свиден син в дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за хубавите слова, Людмила!

2025-06-07T03:36:37+03:00
LyudmilaStoyanova (Lyudmila Stoyanova)

Тъжно и меланхолично но изпълнено с истина и сила.

2025-06-07T00:14:27+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Нямам представа,защо е така, но сирената на 2 юни ни приобщава към смисъла на живота и тези, които са се жертвали в името на свободата....

2025-06-05T16:58:41+03:00
Kors (Vaska)

Както винаги добро стихотворение, Стойчо!..."Милостива, отронена сълза"...В нашия град на Втори юни в 12:00 часа, не се чу сирената...
Бъди здрав!

2025-06-05T09:53:16+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара,оценката и поздравите,Миночка!

2025-06-05T07:45:04+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0