Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782

4.06.2025 г., 17:52

В тихите пространства на съня

Поезия » Строги форми

365 3 13

В тихите пространства на съня

отлитат към звездите мечти.

В очакван слънчев миг денят

светлата си щедрост не пести!

И тогава ме затрогна песента

на Дебеляновия "Един убит"!

Милостива, отронена сълза...

Вече вярвам, че Димчовия стих

мъдро учи всеки боен другар!

И в душата ми прелитат от юг

изстрелите край Демир Хисар...

Копривщица очаква сина си тук!

Живее в очакване майката сама...

И все очаква свиден син в дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за хубавите слова, Людмила!

2025-06-07T03:36:37+03:00
LyudmilaStoyanova (Lyudmila Stoyanova)

Тъжно и меланхолично но изпълнено с истина и сила.

2025-06-07T00:14:27+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Нямам представа,защо е така, но сирената на 2 юни ни приобщава към смисъла на живота и тези, които са се жертвали в името на свободата....

2025-06-05T16:58:41+03:00
Kors (Vaska)

Както винаги добро стихотворение, Стойчо!..."Милостива, отронена сълза"...В нашия град на Втори юни в 12:00 часа, не се чу сирената...
Бъди здрав!

2025-06-05T09:53:16+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара,оценката и поздравите,Миночка!

2025-06-05T07:45:04+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0