23.07.2006 г., 0:41 ч.

В тишината с мене остани 

  Поезия
817 0 14
Цигулката ти нежно е запяла,
проблясва пламъка на свещ
и в тази приказна омая
долавям тихия копнеж
на нашите сърца,които
танцуват танца на страстта,
а времето от чувствата пропито
край нас разстлало е нощта.
Ръката ти докосва мойто рамо,
потръпва то от допира със теб
и в този миг вълшебен само
знам -пътят ни напред е лек.
Но ето че свещта угасна,
разстила мрак над нас нощта
и сякаш някаква угроза
към нас протяга пипала.
Но аз съм тук и пазя светлината
от огъня във моите гърди.
Не бързай да си тръгваш в тъмнината,
в тишината с мене остани!

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??