В тишината с мене остани
Цигулката ти нежно е запяла,
проблясва пламъка на свещ
и в тази приказна омая
долавям тихия копнеж
на нашите сърца,които
танцуват танца на страстта,
а времето от чувствата пропито
край нас разстлало е нощта.
Ръката ти докосва мойто рамо,
потръпва то от допира със теб
и в този миг вълшебен само
знам -пътят ни напред е лек.
Но ето че свещта угасна,
разстила мрак над нас нощта
и сякаш някаква угроза
към нас протяга пипала.
Но аз съм тук и пазя светлината
от огъня във моите гърди.
Не бързай да си тръгваш в тъмнината,
в тишината с мене остани!
проблясва пламъка на свещ
и в тази приказна омая
долавям тихия копнеж
на нашите сърца,които
танцуват танца на страстта,
а времето от чувствата пропито
край нас разстлало е нощта.
Ръката ти докосва мойто рамо,
потръпва то от допира със теб
и в този миг вълшебен само
знам -пътят ни напред е лек.
Но ето че свещта угасна,
разстила мрак над нас нощта
и сякаш някаква угроза
към нас протяга пипала.
Но аз съм тук и пазя светлината
от огъня във моите гърди.
Не бързай да си тръгваш в тъмнината,
в тишината с мене остани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
