4.06.2011 г., 12:32

В този ден по-отрано

1.5K 0 0

 


Слънчев лъч по клавиши на пиано
разнесе весел детски смях,
хлъзна се в този ден по-отрано
и бутна радостно тъмнината с крак.

Сънливи малчугани се надигат размечтано,
търкат очи и се чудят какво става с тях 
и сякаш наоколо всичко е разпиляно
навред - дори играчките говорят на глас.

А майки, татковци днес замислят прозорливо
и чудят се каква изненада да им нагласят,
за люлки всякакви се двоумят предпазливо,
но за лакомствата се съгласяват с такт.

А слънцето се смее закачливо
и гали бузките на всеки немирен малчуган,
утешава го, че днес е немислимо
да не изживее детския си плам.

И сякаш дечицата гледат много мило,
добродушни вирят те днес носле,
обещават да са на люлките без ревило
и да внимават като карат колелце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...