4.06.2011 г., 12:32

В този ден по-отрано

1.4K 0 0

 


Слънчев лъч по клавиши на пиано
разнесе весел детски смях,
хлъзна се в този ден по-отрано
и бутна радостно тъмнината с крак.

Сънливи малчугани се надигат размечтано,
търкат очи и се чудят какво става с тях 
и сякаш наоколо всичко е разпиляно
навред - дори играчките говорят на глас.

А майки, татковци днес замислят прозорливо
и чудят се каква изненада да им нагласят,
за люлки всякакви се двоумят предпазливо,
но за лакомствата се съгласяват с такт.

А слънцето се смее закачливо
и гали бузките на всеки немирен малчуган,
утешава го, че днес е немислимо
да не изживее детския си плам.

И сякаш дечицата гледат много мило,
добродушни вирят те днес носле,
обещават да са на люлките без ревило
и да внимават като карат колелце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...