4.06.2011 г., 12:32

В този ден по-отрано

1.4K 0 0

 


Слънчев лъч по клавиши на пиано
разнесе весел детски смях,
хлъзна се в този ден по-отрано
и бутна радостно тъмнината с крак.

Сънливи малчугани се надигат размечтано,
търкат очи и се чудят какво става с тях 
и сякаш наоколо всичко е разпиляно
навред - дори играчките говорят на глас.

А майки, татковци днес замислят прозорливо
и чудят се каква изненада да им нагласят,
за люлки всякакви се двоумят предпазливо,
но за лакомствата се съгласяват с такт.

А слънцето се смее закачливо
и гали бузките на всеки немирен малчуган,
утешава го, че днес е немислимо
да не изживее детския си плам.

И сякаш дечицата гледат много мило,
добродушни вирят те днес носле,
обещават да са на люлките без ревило
и да внимават като карат колелце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...