Jun 4, 2011, 12:32 PM

В този ден по-отрано

1.4K 0 0

 


Слънчев лъч по клавиши на пиано
разнесе весел детски смях,
хлъзна се в този ден по-отрано
и бутна радостно тъмнината с крак.

Сънливи малчугани се надигат размечтано,
търкат очи и се чудят какво става с тях 
и сякаш наоколо всичко е разпиляно
навред - дори играчките говорят на глас.

А майки, татковци днес замислят прозорливо
и чудят се каква изненада да им нагласят,
за люлки всякакви се двоумят предпазливо,
но за лакомствата се съгласяват с такт.

А слънцето се смее закачливо
и гали бузките на всеки немирен малчуган,
утешава го, че днес е немислимо
да не изживее детския си плам.

И сякаш дечицата гледат много мило,
добродушни вирят те днес носле,
обещават да са на люлките без ревило
и да внимават като карат колелце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...