В твоята Есен...

Когато плъзнат дрипави мъгли

по пътищата есенни да просят:

„О Скъпа моя, как не сме могли

по-рано да се срещнем?”- е въпросът...

И въздуха тежи от аромат,

от сладост лепне, а в очите гложди-

завихрени с рояци се въртят

от гроздовия сок пияни дрожди...

На есента си златните листа

ми застели и позови да легна-

в  увяхването има красота

навярно и защото е последна...

Със щедрата си Обич ме грабни,

оваляй ме в нападалата шума

и повече ще са добрите дни-

повярвай, имаш честната ми дума!...

Един случаен вятър се гласѝ

да отнесе килимът ти и тебе,

но ще те стигна, дето и да сѝ,

в безкрая на сезонът ти вълшебен!...

А тръпката разтърсваща ни днес

ще продължава и хиляда нощи,

пък  после ще опитаме, с финес,

от Есента да си измолим още...

... И в прѝпека на всеки слънчев ден

отпуснат ни от Циганското лято

ще те желая Скъпа, вдъхновен

от чувство: топло, есенно и свято...

Коста Качев,