В твоята Есен...
В твоята Есен...
Когато плъзнат дрипави мъгли
по пътищата есенни да просят:
„О Скъпа моя, как не сме могли
по-рано да се срещнем?”- е въпросът...
И въздуха тежи от аромат,
от сладост лепне, а в очите гложди-
завихрени с рояци се въртят
от гроздовия сок пияни дрожди...
На есента си златните листа
ми застели и позови да легна-
в увяхването има красота
навярно и защото е последна...
Със щедрата си Обич ме грабни,
оваляй ме в нападалата шума
и повече ще са добрите дни-
повярвай, имаш честната ми дума!...
Един случаен вятър се гласѝ
да отнесе килимът ти и тебе,
но ще те стигна, дето и да сѝ,
в безкрая на сезонът ти вълшебен!...
А тръпката разтърсваща ни днес
ще продължава и хиляда нощи,
пък после ще опитаме, с финес,
от Есента да си измолим още...
... И в прѝпека на всеки слънчев ден
отпуснат ни от Циганското лято
ще те желая Скъпа, вдъхновен
от чувство: топло, есенно и свято...
Коста Качев,
© Коста Качев All rights reserved.
