В тъмен заслон
Душата плаче и стонове тревожни издава.
Сгушена е радостта под тъмен заслон.
Отмива щастливият миг
изстрадан и облян от тъга и сълзи.
Всяка песен е рожба на този миг.
Въздишката е нейният стон.
Кръстосват се усмивка и смръщен поглед
в тиха нощ, в тъжната есен.
С ръка под меката постеля на шубрака
докосваш топлината и я отпращаш в мрака.
Но светъл лъч подгонил е перото ...