В търсене на римички иновативни
и метафори ангро
мазно леят се словата депресивни,
и безумия с наднормено тегло.
Всеки дири бягство от клишета
и открива... топлата вода...
Буквите превръща във крошета
и ги сглабя със цимент от суета.
Вярва си, че златен е медалът
издълбан от тиква изкуфяла,
че по-важно е дори от хляба
словото му във поредна ала-бала.
И измерва редове с ролетка,
в речник търси думи непознати,
пържи мозъчната си последна клетка
и сравнява се с Омир на втората салата...
Пие огненото вдъхновение и хълца
мислейки, че пие вечност,
а моливът изтормозено-унило скърца
с някакъв оттенък на обреченост...
И така се раждат все шедьоври,
но от тези, кандидати за забравата.
И отварям тук финални скоби -
Дреме й за всички тях на Славата...
30.10.2023./06.11.2023.
© Георги Каменов Всички права запазени
Мерсаж за коментара и усмивката 😋