14.11.2023 г., 8:33

В търсене на слава

414 2 10

В търсене на римички иновативни
и метафори ангро
мазно леят се словата депресивни,
и безумия с наднормено тегло.

Всеки дири бягство от клишета
и открива... топлата вода...
Буквите превръща във крошета
и ги сглабя със цимент от суета.

Вярва си, че златен е медалът
издълбан от тиква изкуфяла,
че по-важно е дори от хляба
словото му във поредна ала-бала.

И измерва редове с ролетка,
в речник търси думи непознати,
пържи мозъчната си последна клетка
и сравнява се с Омир на втората салата...

Пие огненото вдъхновение и хълца
мислейки, че пие вечност,
а моливът изтормозено-унило скърца
с някакъв оттенък на обреченост...

И така се раждат все шедьоври,
но от тези, кандидати за забравата.
И отварям тук финални скоби -
Дреме й за всички тях на Славата...

30.10.2023./06.11.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Успех, Скити 👍🤣👍
    Мерсаж за коментара и усмивката 😋
  • "Всеки дири бягство от клишета
    и открива... топлата вода..."
    Ами - Да, всекидневно я откриваме
    Хайде, отивам да търся иновативни рими и метафори ангро
  • Са сетиш 🤣
  • mislitel (Георги Каменов) - днес удари кьоравото - един бой по-малко! Твоята не е жена - злато е! 👍
  • Така отървах боя 🤣🙃😋

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...