В ъгъла на тъмното небе
Във ъгъла на тъмната стая
е толкова бавно
толкова бавно
главата ми в рамките на вечност
се покрива с плесен
посипвам се по праха
като изсъхваща пясъчна скулптура
смлята
със черният под
слята
забравила съм що е бяло
забравила съм що е свято
забравила съм що е светла песен
и само мрачните сонети
бавно
ме обгръщат вечно
с влажна безнадеждност
с безжизнени шепи
на плещите ми
сложила е длан на мойто рамо
черната депресия
със унеса на болното си тяло
със цялата си тежест
със сляпото си наметало
върху мене
като човешка кутийка ме е сплескала
почти човешка
в косите ми
във костите ми със сълзùте си е сресала
своето определение
вкаменява течността ми
свива времето във вените ми
с собствената ми любов ме беси
и ме дави в себе си
във съжаление
от волята ми не останаха много следи
не мисля
какво ли е значела някога
думичката “чудесна“
не помня
главата ми е напукана стомна от спомени
във стомната беше налято “преди“
тъй тежко е да дишам
във ъгъла на тъмната стая
по-бавно
наситено тъжно е във въздуха
повръща ми се от наситено
Смъртта е влага
влага капеща по вкаменелости
очните ми ябълки набъбнали от вцепенение
взират нищото
не търсят нищо
не търсят и смисли
не се оглеждат за значение
ще се пръснат
от кухо напрежение
мислите ми плесенясват
невидимо
в косите ми е посивяло
прашно
вече не е страшно
Смъртта е влага
сухота в застиналият поглед
и мокрото черно от молив за очи
храносмилащо сърцето ми
бавно
го покрива с черни дупчици
мъчително бавно
но не обръщам внимание
когато си на дъното
на блатото
във ъгъла на тъмната стая
Смъртта е влага
със изгниващи ръце
сраснали се със врата ти
Смъртта е влага
пълзяща от изтичащото време
циментирано под твоето лице
под циментираните ти нозе
по циментовия под
циментира вратата ти
Смъртта е влагата
която не можеш да изплачеш
във ъгъла на тъмната стая
и в вкусът по твоето небце
натрапчив и остър,
тежък вкус е това
остава
металното е останало от кръвта
и това по хартията
двуостро
съществуване под мъчнотията
в оловното небе
бавно
и все повече бавно
водоравно
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
