Apr 16, 2014, 12:23 AM

В ъгъла на тъмното небе

  Poetry » Other
568 0 3

Във ъгъла на тъмната стая
е толкова бавно
толкова бавно
главата ми в рамките на вечност
се покрива с плесен
посипвам се по праха
като изсъхваща пясъчна скулптура
смлята
със черният под
слята
забравила съм що е бяло
забравила съм що е свято
забравила съм що е светла песен
и само мрачните сонети
бавно
ме обгръщат вечно
с влажна безнадеждност
с безжизнени шепи
на плещите ми
сложила е длан на мойто рамо
черната депресия
със унеса на болното си тяло
със цялата си тежест
със сляпото си наметало
върху мене
като човешка кутийка ме е сплескала
почти човешка
в косите ми
във костите ми със сълзùте си е сресала
своето определение
вкаменява течността ми
свива времето във вените ми
с собствената ми любов ме беси
и ме дави в себе си
във съжаление
от волята ми не останаха много следи
не мисля
какво ли е значела някога
думичката “чудесна“
не помня
главата ми е напукана стомна от спомени
във стомната беше налято “преди“
тъй тежко е да дишам
във ъгъла на тъмната стая
по-бавно
наситено тъжно е във въздуха
повръща ми се от наситено
Смъртта е влага
влага капеща по вкаменелости
очните ми ябълки набъбнали от вцепенение
взират нищото
не търсят нищо
не търсят и смисли
не се оглеждат за значение
ще се пръснат
от кухо напрежение
мислите ми плесенясват
невидимо
в косите ми е посивяло
прашно
вече не е страшно
Смъртта е влага
сухота в застиналият поглед
и мокрото черно от молив за очи
храносмилащо сърцето ми
бавно
го покрива с черни дупчици
мъчително бавно
но не обръщам внимание
когато си на дъното
на блатото
във ъгъла на тъмната стая
Смъртта е влага
със изгниващи ръце
сраснали се със врата ти
Смъртта е влага
пълзяща от изтичащото време
циментирано под твоето лице
под циментираните ти нозе
по циментовия под
циментира вратата ти
Смъртта е влагата
която не можеш да изплачеш
във ъгъла на тъмната стая
и в вкусът по твоето небце
натрапчив и остър,
тежък вкус е това
остава
металното е останало от кръвта
и това по хартията
двуостро
съществуване под мъчнотията
в оловното небе
бавно
и все повече бавно
водоравно

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • Уау...! Искрено благодаря, Мисана! Особено от твоята уста, звучи доста надъхващо. Ще се радвам, ако е така.. Хиляди усмивки -С
  • Много е хубаво, Северина! Много успешен поетичен текст /в моето виждане за поезия/. Чудесни находки и попадения, но главното е, че няма накъсване на емоцията, тя е обгръщаща като лепкав воал от тъга със синкав цвят в полумрак.

    "главата ми е напукана стомна от спомени"

    "влажна безнадеждност"

    Моето най-искрено възхищение за тези ненатрапени поанти!: Мисана

    П.С. В теб дреме латентно нещо наистина голямо и за мен няма съмнение, че пълният му блясък предстои.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...