Apr 16, 2014, 12:23 AM

В ъгъла на тъмното небе

  Poetry » Other
562 0 3

Във ъгъла на тъмната стая
е толкова бавно
толкова бавно
главата ми в рамките на вечност
се покрива с плесен
посипвам се по праха
като изсъхваща пясъчна скулптура
смлята
със черният под
слята
забравила съм що е бяло
забравила съм що е свято
забравила съм що е светла песен
и само мрачните сонети
бавно
ме обгръщат вечно
с влажна безнадеждност
с безжизнени шепи
на плещите ми
сложила е длан на мойто рамо
черната депресия
със унеса на болното си тяло
със цялата си тежест
със сляпото си наметало
върху мене
като човешка кутийка ме е сплескала
почти човешка
в косите ми
във костите ми със сълзùте си е сресала
своето определение
вкаменява течността ми
свива времето във вените ми
с собствената ми любов ме беси
и ме дави в себе си
във съжаление
от волята ми не останаха много следи
не мисля
какво ли е значела някога
думичката “чудесна“
не помня
главата ми е напукана стомна от спомени
във стомната беше налято “преди“
тъй тежко е да дишам
във ъгъла на тъмната стая
по-бавно
наситено тъжно е във въздуха
повръща ми се от наситено
Смъртта е влага
влага капеща по вкаменелости
очните ми ябълки набъбнали от вцепенение
взират нищото
не търсят нищо
не търсят и смисли
не се оглеждат за значение
ще се пръснат
от кухо напрежение
мислите ми плесенясват
невидимо
в косите ми е посивяло
прашно
вече не е страшно
Смъртта е влага
сухота в застиналият поглед
и мокрото черно от молив за очи
храносмилащо сърцето ми
бавно
го покрива с черни дупчици
мъчително бавно
но не обръщам внимание
когато си на дъното
на блатото
във ъгъла на тъмната стая
Смъртта е влага
със изгниващи ръце
сраснали се със врата ти
Смъртта е влага
пълзяща от изтичащото време
циментирано под твоето лице
под циментираните ти нозе
по циментовия под
циментира вратата ти
Смъртта е влагата
която не можеш да изплачеш
във ъгъла на тъмната стая
и в вкусът по твоето небце
натрапчив и остър,
тежък вкус е това
остава
металното е останало от кръвта
и това по хартията
двуостро
съществуване под мъчнотията
в оловното небе
бавно
и все повече бавно
водоравно

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • Уау...! Искрено благодаря, Мисана! Особено от твоята уста, звучи доста надъхващо. Ще се радвам, ако е така.. Хиляди усмивки -С
  • Много е хубаво, Северина! Много успешен поетичен текст /в моето виждане за поезия/. Чудесни находки и попадения, но главното е, че няма накъсване на емоцията, тя е обгръщаща като лепкав воал от тъга със синкав цвят в полумрак.

    "главата ми е напукана стомна от спомени"

    "влажна безнадеждност"

    Моето най-искрено възхищение за тези ненатрапени поанти!: Мисана

    П.С. В теб дреме латентно нещо наистина голямо и за мен няма съмнение, че пълният му блясък предстои.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...