16 апр. 2014 г., 00:23

В ъгъла на тъмното небе

564 0 3

Във ъгъла на тъмната стая
е толкова бавно
толкова бавно
главата ми в рамките на вечност
се покрива с плесен
посипвам се по праха
като изсъхваща пясъчна скулптура
смлята
със черният под
слята
забравила съм що е бяло
забравила съм що е свято
забравила съм що е светла песен
и само мрачните сонети
бавно
ме обгръщат вечно
с влажна безнадеждност
с безжизнени шепи
на плещите ми
сложила е длан на мойто рамо
черната депресия
със унеса на болното си тяло
със цялата си тежест
със сляпото си наметало
върху мене
като човешка кутийка ме е сплескала
почти човешка
в косите ми
във костите ми със сълзùте си е сресала
своето определение
вкаменява течността ми
свива времето във вените ми
с собствената ми любов ме беси
и ме дави в себе си
във съжаление
от волята ми не останаха много следи
не мисля
какво ли е значела някога
думичката “чудесна“
не помня
главата ми е напукана стомна от спомени
във стомната беше налято “преди“
тъй тежко е да дишам
във ъгъла на тъмната стая
по-бавно
наситено тъжно е във въздуха
повръща ми се от наситено
Смъртта е влага
влага капеща по вкаменелости
очните ми ябълки набъбнали от вцепенение
взират нищото
не търсят нищо
не търсят и смисли
не се оглеждат за значение
ще се пръснат
от кухо напрежение
мислите ми плесенясват
невидимо
в косите ми е посивяло
прашно
вече не е страшно
Смъртта е влага
сухота в застиналият поглед
и мокрото черно от молив за очи
храносмилащо сърцето ми
бавно
го покрива с черни дупчици
мъчително бавно
но не обръщам внимание
когато си на дъното
на блатото
във ъгъла на тъмната стая
Смъртта е влага
със изгниващи ръце
сраснали се със врата ти
Смъртта е влага
пълзяща от изтичащото време
циментирано под твоето лице
под циментираните ти нозе
по циментовия под
циментира вратата ти
Смъртта е влагата
която не можеш да изплачеш
във ъгъла на тъмната стая
и в вкусът по твоето небце
натрапчив и остър,
тежък вкус е това
остава
металното е останало от кръвта
и това по хартията
двуостро
съществуване под мъчнотията
в оловното небе
бавно
и все повече бавно
водоравно

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • Уау...! Искрено благодаря, Мисана! Особено от твоята уста, звучи доста надъхващо. Ще се радвам, ако е така.. Хиляди усмивки -С
  • Много е хубаво, Северина! Много успешен поетичен текст /в моето виждане за поезия/. Чудесни находки и попадения, но главното е, че няма накъсване на емоцията, тя е обгръщаща като лепкав воал от тъга със синкав цвят в полумрак.

    "главата ми е напукана стомна от спомени"

    "влажна безнадеждност"

    Моето най-искрено възхищение за тези ненатрапени поанти!: Мисана

    П.С. В теб дреме латентно нещо наистина голямо и за мен няма съмнение, че пълният му блясък предстои.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...