В забрава...
666
0
0
В забрава...
Веч забравих първата ни среща...
Веч загасват нашите мечти...
Пак поех през Сивите полета
и през Лабиринт от мрачни дни!
Обземат ме тревоги премълчани,
като наниз са от трънени венци,
преплетени през моите сълзи.
Нека да преливат небесата -
да пречистват моята душа!
За да мога бистра кат сълзата
да отмия всяка горест и тъга.
Защо забравих първата ни среща?
Защо забравих нашите мечти?
Нима душата ми така гореща
от мъката по теб се вледени?!
Извират чувства разпиляни -
влети в залива на моето сърце.
И пак ме парят стари рани,
щом в сън докосна твоето лице!
................................
Бавно гасне в самота Луната
стихнала в олтара на нощта.
Всяка нощ е Чиста и е Свята -
щом дава път на Новата Зора.
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
