В забрава...

Poetry » Love

669 0 0

В забрава...

Веч забравих първата ни среща...
Веч загасват нашите мечти...
Пак поех през Сивите полета
и през Лабиринт от мрачни дни!

Обземат ме тревоги премълчани,
като наниз са от трънени венци,

целите тъй гъсто насъбрани и
преплетени през моите сълзи.

Нека да преливат небесата -
да пречистват моята душа!
За да мога бистра кат сълзата
да отмия всяка горест и тъга.

Защо забравих първата ни среща?
Защо забравих нашите мечти?
Нима душата ми така гореща
от мъката по теб се вледени?!

Извират чувства разпиляни -
влети в залива на моето сърце.
И пак ме парят стари рани,
щом в сън докосна твоето лице!
................................

Бавно гасне в самота Луната
стихнала в олтара на нощта.
Всяка нощ е Чиста и е Свята -
щом дава път на Новата Зора.

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0