В задъхания ти делник
бях за теб само една халба бира,
която изпиваше стръвно
и излиташе навън да се бориш с вятърни мелници.
В задъхания ти делник
копнеех да бъда за теб летен дъжд,
полет на бяла птица над хоризонта,
непостижимото усещане за щастие,
камбаните в ранна сутрин,
свеж полъх от планината,
безкраен празник за душата ти.
..................................................
В задъхания ти делник
едва ли ти се искаше
нещо повече
от една халба бира...
© Людмила Игнатова Всички права запазени