12.10.2008 г., 17:35

В зоологическа градина

4.9K 0 6
Мишо книжка си разглежда
и на котката нарежда:

,,Мила, пухкава Писано,
вчера тръгнах рано, рано -

в зоологическата бях
и да знаеш що видях!

Първо страшен крокодил,
той със никой не е мил.

После черно-бяла зебра,
тя е хубава и ведра.

Още знаеш ли, че там
има и хипопотам?

И видях дори и слон,
може би тежеше тон.

Има даже страшен лъв,
сред животните е пръв.

Но, Писано, ти не знаеш,
че не бива да играеш

със животни в зоопарка,
виж ги само в книжка ярка.

А пък аз ще ти приказвам
и за тях ще ти разказвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави от мен! Радвам се , че почете моя Мечо, който ти пък тук си пропуснала! Върна ме точно 37 години назад, когато пишехме в махалата басни с животни! Този подетски стил много ми харесва и съм го запазил до днес. Нали си оставяме цял живот деца...
  • Еее,Колев!Не се сетих за мечо.
    Може би,защото си го смятам за
    нашенски юнак,за разлика от другите,
    които са далече,далече...Благодаря
    на всички за коментарите.И дано успявяме
    взаимно да се усмихнем.Успех на всички в
    това начинание!
  • ...трябва да се спомене и мечо , дето е с буркан малини...със кожух кафяв...с голям тумбак...абе просто милия юнак....

  • поздрав и от мен
  • Ех,че интересно!Тази книжка е чудесна!
    Поздравления ,Ваня!Сигурна съм, че всяко дете,
    което чуе или прочете твоето стихотворение много
    ще го хареса.Порасналите деца, също.
    Прегръщам те,с обич!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...