Oct 12, 2008, 5:35 PM

В зоологическа градина

5K 0 6
Мишо книжка си разглежда
и на котката нарежда:

,,Мила, пухкава Писано,
вчера тръгнах рано, рано -

в зоологическата бях
и да знаеш що видях!

Първо страшен крокодил,
той със никой не е мил.

После черно-бяла зебра,
тя е хубава и ведра.

Още знаеш ли, че там
има и хипопотам?

И видях дори и слон,
може би тежеше тон.

Има даже страшен лъв,
сред животните е пръв.

Но, Писано, ти не знаеш,
че не бива да играеш

със животни в зоопарка,
виж ги само в книжка ярка.

А пък аз ще ти приказвам
и за тях ще ти разказвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави от мен! Радвам се , че почете моя Мечо, който ти пък тук си пропуснала! Върна ме точно 37 години назад, когато пишехме в махалата басни с животни! Този подетски стил много ми харесва и съм го запазил до днес. Нали си оставяме цял живот деца...
  • Еее,Колев!Не се сетих за мечо.
    Може би,защото си го смятам за
    нашенски юнак,за разлика от другите,
    които са далече,далече...Благодаря
    на всички за коментарите.И дано успявяме
    взаимно да се усмихнем.Успех на всички в
    това начинание!
  • ...трябва да се спомене и мечо , дето е с буркан малини...със кожух кафяв...с голям тумбак...абе просто милия юнак....

  • поздрав и от мен
  • Ех,че интересно!Тази книжка е чудесна!
    Поздравления ,Ваня!Сигурна съм, че всяко дете,
    което чуе или прочете твоето стихотворение много
    ще го хареса.Порасналите деца, също.
    Прегръщам те,с обич!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...