Има души –

безкрайно синьо небе са,

към вечността в тях можеш да политнеш.

Има души –

галещ изгрев, милващ полъх са,

с  тях на воля можеш да препуснеш.

Има души –

буйна росна трева са,

в тях на воля боса можеш да препуснеш.

Има души  –  меко кадифе са,

в тях сълзите свои можеш да изгубиш.

Има души –

жежка огнена лава са,

а в тях и дълго да гориш,

в Истината пак можеш да възкръснеш.

Има души  –

океан примамлив  – смирено любещ са,

в тях оазиса бленуван можеш да откриеш.

Но... има души...

Те бездни, дълбоки и тъмни са.

И зов дочул, ако ръка подадеш,

в мрак хищен можеш да пропаднеш.

Души, души, души…

Колко ли са?

Колкото светулките в кошницата звездна.

Моята?

Каква ли е?

Тя е мълчалива вселена.

Самадхи

1.09.2016