Когато дадох и последната си дреха
(и с нежни пръсти ме докосна мрака)
не потърсих хляб и ничия утеха
Като Диоген реших, че ще дочакам
(без фенер, под сянката на къща)
човек да видя във зениците на хищник,
как доброто в капка кръв се връща
и да се роди ваксина срещу "ближни"
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени