14.02.2014 г., 14:59

Валентин

533 0 0

Изваяла мисълта все в проекция твоя,

аз вдишвам мечти,

поредния трепет долавям

и усмихната теб зова.

Пленителен лабиринт,

проектираш в душата

и сладката фея пробуждаш в мен.

Дава ми тя аромата

на поредната целувка от теб.

Виждам те близо-далечен,

ти част си от мен,

живееш в сърцето  загадъчен, скъп образ.

Да, тъй красиво ме обичаш,

блянове сътворяваш от мечти.

Какво е любов с теб научих -

хубава приказка, подправена с малко сълзи.

Истинско щастие тази любов в нас сътвори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...