Feb 14, 2014, 2:59 PM

Валентин

  Poetry » Love
532 0 0

Изваяла мисълта все в проекция твоя,

аз вдишвам мечти,

поредния трепет долавям

и усмихната теб зова.

Пленителен лабиринт,

проектираш в душата

и сладката фея пробуждаш в мен.

Дава ми тя аромата

на поредната целувка от теб.

Виждам те близо-далечен,

ти част си от мен,

живееш в сърцето  загадъчен, скъп образ.

Да, тъй красиво ме обичаш,

блянове сътворяваш от мечти.

Какво е любов с теб научих -

хубава приказка, подправена с малко сълзи.

Истинско щастие тази любов в нас сътвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...