Валентина

  Валентина
    (песен)

Времето върви напред безспирно
и няма ни капчица умора -
отмина си детството безгрижно,
станахме вече ние други хора!

Пр: Валентина, Валентина, Валентина,
щастието достигна кръстопът,
времето щастливо си отмина
и няма за нас обратен път....

Скитах аз много оттогава,
научих се на толкова неща:
любовта трябва да се изстрада,
истинска за да бъде тя!...

Пр.: Валентина, Валентина, Валентина,
спри за миг и погледни:
В очите ми няма вече гордост,
гордостта, която ни раздели.

Ще дойда аз, пред теб ще коленича,
ще моля спомена да ми прости,
защото все още те обичам -
в мен болката - това си ти!

Обич, изпълнена с тревоги,
    това бяхме ние.
Раздяла, покълнала в сълзи -
    това беше ти.
Спомен, родил се в самотата -
    това съм аз!