Вали
Дъждът шепне пречистващо,
свети нежност в тишината сутрин.
Миг смирение. Сълза проронена.
Времето спира. Вали безвремие.
Думите мълчат акварелно
с багрите на притихнала обич.
Събирам усещания - капчици светлина.
Дъждът оставя без дъх,
като любов, като докосване,
като грях...
Като сливане...
Ванко Николов (Starkmaster)
© Ванко Николов Всички права запазени