Вали

Jun 13, 2013, 6:36 PM

Poetry » Other

450 0 3

Вали

Дъждът шепне пречистващо,

свети нежност в тишината сутрин.

Миг смирение. Сълза проронена.

Времето спира. Вали безвремие.

Думите мълчат акварелно

с багрите на притихнала обич.

Събирам усещания - капчици светлина.

Дъждът оставя без дъх,

като любов, като докосване,

като грях...

Като сливане...

Ванко Николов (Starkmaster)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ju58 (Юлия Барашка)

2013-06-14T10:40:10+03:00

Много нежна и красива е твоята поезия! Чувам шепота на дъжда.
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2013-06-14T00:04:02+03:00

тихо безвремие...
Katriona (Кети Рашева)

2013-06-13T20:33:27+03:00

Много чисто, каква нежна, дъждовна красота блика тук!