Вали дъждът
Вали дъждът, а може и сълзи да бъдат!
Да плаче Господ, зарад нас!
Че чужди вълци тялото ни ръфат
и утоляват жажда, глад и сласт!
Вали дъждът, вали не спира!
Прелива вече Черното море.
Вълните бурно там брега залива
и хората след себе си влече!
Животът ни опърли с пламъци могъщи
и дъждът дори не може ги заля!
Извлачи ги по чужди къщи,
по вси страни кат пилци разпиля.
Вали дъждът! Затлачи чернозема!
Превръща в блато нашата страна!
Дали почивка иска изтощена
Земята плачейки с Господ под ръка!
Вали... дано измие лицето ни от срам,
че хората ни кучета ги яли,
а друг си реже... филийки на салам.
И... само Господ може да ни жали!
© Кремена Арменчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да се молим, поне Господ да ни пожали...иначе тежко ни! Благодаря, че посети страничката ми, Петя!
-
Силно и точно. Даже се чудя дали и Господ трябва да ни жали. Браво
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
