Вали дъждът
Вали дъждът, а може и сълзи да бъдат!
Да плаче Господ, зарад нас!
Че чужди вълци тялото ни ръфат
и утоляват жажда, глад и сласт!
Вали дъждът, вали не спира!
Прелива вече Черното море.
Вълните бурно там брега залива
и хората след себе си влече!
Животът ни опърли с пламъци могъщи
и дъждът дори не може ги заля!
Извлачи ги по чужди къщи,
по вси страни кат пилци разпиля.
Вали дъждът! Затлачи чернозема!
Превръща в блато нашата страна!
Дали почивка иска изтощена
Земята плачейки с Господ под ръка!
Вали... дано измие лицето ни от срам,
че хората ни кучета ги яли,
а друг си реже... филийки на салам.
И... само Господ може да ни жали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
