Вали и не снежинки се спускат от небето,
а пластовете мъчни на тихата земя
изчистват с ярко бяло пътеките, където
бе сложила лика си човешката ръка.
Вали и не снежинки дърветата покриват,
а всеки клон заплаква със ледена смола.
За себе си моли се, горите не изстиват.
За теб се притеснявам, те имат си сърца.
Вали и не снежинки в ръцете ми топят се,
а думите свещени на мъдрата съдба.
Попиват в мен и в клетва нечувана редят се:
"От днес не съм човек. Във всичко се кълна..."