Jan 12, 2008, 10:07 PM

Вали и не...

  Poetry
721 0 3
Вали и не снежинки се спускат от небето,
а пластовете мъчни на тихата земя
изчистват с ярко бяло пътеките, където
бе сложила лика си човешката ръка.

Вали и не снежинки дърветата покриват,
а всеки клон заплаква със ледена смола.
За себе си моли се, горите не изстиват.
За теб се притеснявам, те имат си сърца.

Вали и не снежинки в ръцете ми топят се,
а думите свещени на мъдрата съдба.
Попиват в мен и в клетва нечувана редят се:
"От днес не съм човек. Във всичко се кълна..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...