Вали от очите
Вали от очите
Като веда дойде във съня ми.
Кара Севда, по касъм, ме тръшна.
Ти среднощно подпали стиха ми,
тежка плитко, по цигански, кръшна!
Луди клади ти жарят нозете...
Ти Икона в очите си носиш!
Самодивски разцъфнало цвете,
само слънчице, в своя ден, просиш...
Падат думи от стари легенди,
като листи от бяла топола.
Нежни думи. Жадни, а менчени...
И среднощно съблечени... Голи...
Свила - думи прикътква сърцето.
Месец нейде задиря звездите.
Млечен Път се разля по небето
и вали ли, вали... От очите...
Зем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
