Валс с Касандра
Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите,
осеяна със звездни възли.
... Пророчеството, че редът убива,
е сигурно заложено в кръвта ми.
Ще бъда по-самотен, ако вярвам
в онова, което хоризонтът ще добави.
Отдалечаващата се далечност - това е порив!
Но в чуждото око живях навярно дълго.
В премисленото бъдеще навлизам.
Готическата яснота е днес в мъглата,
онова, което странно съм отбягвал.
Вървя в известната посока
и без предчувствието за внезапност...
И искайки да кажа най-същественото,
когато листът ще се свърши неочаквано.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
