Валс с Касандра
Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите,
осеяна със звездни възли.
... Пророчеството, че редът убива,
е сигурно заложено в кръвта ми.
Ще бъда по-самотен, ако вярвам
в онова, което хоризонтът ще добави.
Отдалечаващата се далечност - това е порив!
Но в чуждото око живях навярно дълго.
В премисленото бъдеще навлизам.
Готическата яснота е днес в мъглата,
онова, което странно съм отбягвал.
Вървя в известната посока
и без предчувствието за внезапност...
И искайки да кажа най-същественото,
когато листът ще се свърши неочаквано.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареах много.Филосовски бунтар.Добър изказ.Разкошен си в мислите си и представите за живота.
-
Благодаря, Елица! Колкото повече визии за един текст имаме, толкова повече се обогатява интерпретационното му пространство. Аз харесах твоето виждане и ти благодаря най-сърдечно!
Благодаря, Санвали! Призоваваш към Хорациевото "Carpe Diem". Тази философия е особено удачна, ако разполагаш с един микро рай, дори той да е потопен в макро ад!
Благодаря, Румяна! Права си. Философията на бунтарите не е за пренебрегване. -
Философията на бунтарите..Дълбоко послание!
-
Да, Мисана... За това е хубаво да осъзнаем, че единственото, което сме в състояние да дадем, е настоящият миг. Това е всичко, с което разполагаме, да го изживеем цялостно и тотално...
Хубав стих!
Поздрав! -
Дълбоко съдържателен текст за вечния човешки стремеж към вечно отдалечаващата се далечност, която осмисля живота му.
Финалът изразява истината, че колкото и да е постигнал човек, когато настъпи краят, му се струва, че най-важното не е направил.
Това внася драматични нотки в звученето на стиха.
Така го възприех и дано не опростявам посланието ти, Мисана.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
