Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите,
осеяна със звездни възли.
... Пророчеството, че редът убива,
е сигурно заложено в кръвта ми.
Ще бъда по-самотен, ако вярвам
в онова, което хоризонтът ще добави.
Отдалечаващата се далечност - това е порив!
Но в чуждото око живях навярно дълго. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up