Денем се крия в сенките, никой не би ме намерил.

Нощем излизам за поредния спектакъл...

Няма нужда да се представям,

всички смъртни ме познават,

Знаят, че и техният ред скоро ще дойде.

Няма нужда да се преструвам,

нощем всеки би разбрал коя съм...

Всеки пада в краката ми, щом ме погледне в очите...

Всеки, чул гласа ми, тази вечер е мой роб.

Всявам страх в умовете им, въпреки красотата си.

Те имат право да се страхуват.

Наричат ме демон. Така е.

Казват, че съм безскрупулна и бездушна.

Прави са.

Нека ме почитат. Богиня съм.

Нека молят за милост. Но милост няма да им дам.

Нека очакват края, нека живеят в страх.

След моите стъпки те ще изчезнат.

Всяка нощ преди изгрев вземам някого със себе си,

няма никого да върна.

Изчезвам в тъмнината след изгрева на слънцето.

Вампир.

П.С. Сетих се, че имам още едно вампирско стихотворение, което най-малко се доближава до "Здрач" и реших да го постна. Надявам се да ви харесва :)